Блог на Евгени Динев за пейзажна фотография
Есенцията, която е нужна за да въздействат снимките правени на открито е позната на всеки. На мен, лично, ми допада повече часът преди изгрев. Една от причините е, че спокойно мога да снимам градски забележителности, без да се притеснявам за човешко присъствие в кадрите.
Като заклет бургазлия, се чудя на себе си, защо нямам снимки от самия град. Повечето са от морето и езерата. Тази сутрин реших да започна с най-голямата църква в града. Това е и първото ми начинание да снимам в градска среда, което признавам си, не е никак лесно.

Несебър. Невзрачно представяне на руините на входа към стария град, но пък какви облаци.
Пристанището. Морето едва потрепва.
Слънцето чак сега успява да пробие през облаците.
Дали това е краят на тази стара сграда или ще бъде реставрирана за нов живот...
Старият град е пуст, но нищо не ме предизвиква да вдигна и насоча фотоапарата.
Представих ви Несебър през ноември.
С главни герои гларусите.
Всяка снимка, която виждате тук, може да бъде поръчана за отпечатване на луксозна Fine Art фотохартия. Художествено пресъздадена, във вид на картина, фотографията разкрива много повече детайли и емоция, отколкото гледана на екрана. Още информация.
Приказно :) За котаците май само Созопол може да прави конкуренция :)
Е ми не ме кефят тия grad-филтри и тва е :( Същото, но по-ефективно, можеш да направиш дори с тъпня като fake bracketing @ tufuse. И няма да я има тая преливка, която прилича на неловка маска във фотошопа.
Иначе хубаво време, да.
Прекрасни, както винаги. :)
Наистина, трябва по-често да снимаш Бургас. :)
Като гледам тия снимки и така ми липсва Бургас.
облаците над руините - великолепно!
а също и чайките на последната снимка :)
Снимал си го самият град, ама си забравил. Имаше едни култови снимки с 3 баби на една пейка....
Много хубави снимки! Добре, че открих линка към блога ти! :)