Блог на Евгени Динев за пейзажна фотография
Откакто поднових стария велосипед с нов съм неудържим в изследването на Странджа по нейните безкрайни черни пътища.
В този етап разтоварих байка в село Близнак и излязох извън границите на парка на югозапад към село Белеврен. Педесетте километра на маршрута са нагънати като хармоника и в следобедната жега изглеждат много повече.
След кратко изкачване следва дълго и стръмно спускане към село Граничар. В един момент се придвижвах изцяло на спирачки. След като подминах селото и стремоглаво се спуснах по асфалтовия път започнах същинското изкачване по прекия черен път към Белеврен през рехава иглолистна горичка. Не след дълго подминах покрай долмен подобен на този в Бургас до историческия музей.
Нетипично за Странджа гората, която пресякох е иглолистна и представлява огромно сечище.
В един дол в изкуствената гора странджанци са построили параклис до аязмото.
Изкачвайки най-високата точка отново следва бясно спускане към Белеврен. В селото почти не се виждат хора, много от старите къщи са рухнали.
Селската улица е пуста, липсват и типичните за българското село домашни животни.
Белеврен е известен с долмените си, но пътя по който потеглям изглежда не е правилния. Отново навлизам в сечище - няма долмени, но има интересни дървета.
Долмените вероятно се крият в другата посока, но така и не успях да се добера до тях.
Навръщане пропуснах трудния песъчлив черен път и се върнах през селата Кирово и Граничар в началната точка село Близнак.
Всяка снимка, която виждате тук, може да бъде поръчана за отпечатване на луксозна Fine Art фотохартия. Художествено пресъздадена, във вид на картина, фотографията разкрива много повече детайли и емоция, отколкото гледана на екрана. Още информация.
Наистина ти завиждам за прехода. Аз смятам също да направя нещо подобно с колелото.
Следващият път пусни повече снимков материал да се радваме.
Най-накрая! От кога чакам нови фото(пи)си. 50 км с колело?? В тези жеги аз не бих се справил. Най-много ми харесва последната снимка.
Начи тва дет викат "луд умора нема, само се поти" явно е вярно за тебе с пълна сила, още повече в жегите!
Изумих се от фактът, че в тия Странджански пътеписи голяма част от местата и селата не ми говорят нищо... Явно и тук го има синдромът, че колкото повече се вглеждаш, толкова повече детайли изскачат.
М/у другото, би било добре да има по-благо асоцииране на текст и снимка, сега е малко мъгляво коя снимка с кой текст иде, особено когато снимката е по-обща.
Щях да те питам защо не качваш траковете в OpenStreetMap, но забелязах, че са без задължителните таймстампове (които не разбирам за чий им са, след като идеята е да нарисуват пътищата). Гармина ти може ли да пише таймстампове?
А инструменти за ремонт на колелото носиш ли си в такива случаи?
Но луната по снимките кърти :))
Това е най-хубавото село, което съм виждала и ходила. Ггора, чист въздух и добри хора.
Невероятно е всичко видяно тук, а колко още има... понеже тук в Кирово съм се пръкнала и аз, та много се вълнувам. Благодаря ти Евгени.
Vpechatlena sam che i drug kato men se interesuva ot tezi mesta. Belevren e rodnoto selo na bashta mi, a mama e otrasnala v Bliznak. V Belevren taka i ne uspiah da otida dokato jiveh v Burgas. Ako imate i fotosi ot Bliznak mnogo bih se radvala da gi vidia. A v Belevren skoro shte ima sreshta i tozi put shte napravia vsichko vuzmojno da go posetia, osobeno sled kato razgledah snimki te Vi.Blagodaria Vi.