Блог на Евгени Динев за пейзажна фотография
Беглика е от онези притегателни кътчета, към което жадно са протегнали ръце мнозина. Дърводобивни компании, организации прикрити зад природозащитни дейности, рибари накацали като мухи по безбройните кейчета, гъбари и билкари са се барикадирали в паянтови биваци. За случайните туристи не е останало ни едно местенце. Към Беглика жадно съм се вторачил и аз.
В началото на септември, още преди лятото да си е отишло, температурата сутрин е отрицателна и тревата е покрито със слана.
Не обикалях много. Първата сутрин се придвижих до м. "Поляните".
Кейчета са налазили в язовира през метри - едни къси, други дълги.
Изпаренията са неотлъчна част от сутрините на Беглика.
Когато слънцето се покаже над горите, лъчи в съчетание с парите, създават невероятен момент.
Чак към десет часа водата полека спира да пуши.
На следващото утро мъгла е обгърнала всичко наоколо.
Спестявам си дългите обиколки. На поляната, където бивакувам, се е провел тазгодишния Беглика фест. Прави ми впечатление разточителното използване на дървен материал, който със сигурност рибарите ще направят на разпалки. Десетки дървени тоалетни, които се използват един ден в годината, в гората!? Масички и пейки както и да е, навсякъде са разхвърляни пънчета... Това ли е новото природоопазване?
На отсрещния бряг преброих близо десет кейчета, повечето нови.
Мъглата упорито не ще да си ходи.
Няма цветове. Наоколо всичко е в черно и бяло.
Обликът на Беглика през септември постоянно се мени. Във всеки един момент това е едно от най-прекрасните кътчета за мен.
Всяка снимка, която виждате тук, може да бъде поръчана за отпечатване на луксозна Fine Art фотохартия. Художествено пресъздадена, във вид на картина, фотографията разкрива много повече детайли и емоция, отколкото гледана на екрана. Още информация.
Сигурен бях, че си забъркал нещо интересно пак. Качествени неша са се получили :)
Мерси. И твоите нощни експерименти добре се получават.
Много харесвам Вашите снимки. Страхотни композиции! В тях има чувство и настроение, които ми допадат. Карат ме да се усмихвам и често правят денят ми по-цветен и приятен.
Благодаря!
Случайно попаднах на снимките Ви, прекрасни са! Но част от коментарът ме огорчи. Защо, ние българите сме такова племе, което не милее за уникалната природа с която сме надарени, не разбирам!?! От месеци съм в Канада и виждам как всички, от най- малкия до най-възръстния, ОБОЖАВАТ и СЪХРАНЯВАТ своите реки, езера, гори, планини.... Това е нещото, което ме впечатлява най-вече в тази държава! Мечтая си за времето, когато ще видя и България зелена и чиста! Но дали ще дочакам..... Благодаря за снимките!
Кадрите от яз.Малък Беглик ли са, или от яз. Голям Беглик?
Есента ще посетя и това място :)