Блог на Евгени Динев за пейзажна фотография
Мъгливите гори на Балкана
От хижа Хайдушка Песен поехме нагоре. Облачността се беше излегнала на билото и някъде на 1200 метра височина постепенно започнахме да навлизаме в царството на мъглата.
Маршрутът за хижа Козя Стена минава плътно до границата на едноименния резерват. Вятърът неспирно шуми в листата, поскърцват стъбла.
На билото видимостта е не повече от 10 метра, порива е ураганен. Няма изглед облачността да се разсее, а имаме още половин ден на разположение. С Ванката решаваме да отскочим до Ехо и да нощуваме там. Вятърът ни замеря с ледени пръски, на всяка крачка в обувките ни се изцежда по литър вода, движим се в транс по отвесните планински склонове.
Малко преди Ехо вятърът беснее с пълна сила, излива се порой. За щастие вече сме на топло в хижата и пием чай по долни гащи, докато панталоните и обувките ни се сушат на печката.
Сутринта мъглата си е все там, а вятъра все така продължава да беснее. На връх ушите отклоняваме по кратък, но лошо маркиран маршрут. Облаците лакомо се облизват във вековните старопланински гори.
Силното течение, макар и да беше плитко, ме завлече и моментално се озовах в реката в хоризонтално положение. Успях бързо да изляза, целия вир вода.
Всяка снимка, която виждате тук, може да бъде поръчана за отпечатване на луксозна Fine Art фотохартия. Художествено пресъздадена, във вид на картина, фотографията разкрива много повече детайли и емоция, отколкото гледана на екрана. Още информация.
wow!
Само мога да ти завиждам.
Страхотно преживяване ще да е било, радват ме хората, които харесват фотографията и природата =)
Тази с охлюва е супер забавна :) Приятно ходене, макар че тази пролет по Балкана не знам дали са се събрали десетина нормални дни.
TI SI IZROD V DOBRIA SMISAL NA DUMATA.KAK GI PRAVISH TIA SNIMKI NE ZNAM AMA SI NAISTINA DOBAR,I MOLIATE PRODALJAVAI DA SI SNIMASH SAS SARCE!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!:))))