2009-та в снимки

Януари

Както подобава за зимен сезон, по планините имаше сняг. Хижа Тъжа много добре пасна на изискванията ми - лесен зимен преход и приятно меко време.

Месецът приключих в Ахтопол и на юг с очарователен изгрев на Ахтополския фар.

Февруари

Мандренското езеро е неизчерпаем източник на прекрасни пейзажи, радост за всеки любител на природата.

Зимата е все още бяла по планините. Лесният, на пръв поглед, преход от Шипка до Бузлуджа се оказа мъчение. Ядох сняг и не успях да вляза в "летящата чиния".

Март

Първият ден на Март наднича през пролука.

Последните дни прекарах в Пирин. Заседнах в снега с колата, но това не ми попречи да отскоча до хижа Дамяница.

Април

Природата се преражда, гората позеленява. Обикалях околните баири, не пропуснах крайбрежието и Странджа.

Май

Изключително динамичен месец е май - с мъгли на Ропотамо...

С разцъфтяла зеленика в Странджанския лес.

Последните девствени места, като нос Колокита изчезват.

Дано не се случи и с прочутите Белоградчишки скали, Копренски и Крушунски водопади.

Юни

Колкото и да изпиша за юни, все ще е малко. Само при мисълта за този месец, изпълнен с незабравими преживявания, се замайвам. Започнах с Чипровци и Копрен в мъгла и дъжд - върху мен се изля порой от над 40 литра на квадратен метър. Продължих с божествената Родопа - Чудните мостове, Каньона на водопадите и Смолянските езера.

Юли

Преполових годината и описанието става все по-трудно, заради нарастващия обем емоции и снимков материал. Нима има нещо по-важно през юли от юлското утро?

Трите Бургаски езера са ми все така под ръка.

Родопският Голям Беглик е номер едно, с неговите утринни мъгли.

Остана време да разтъпча кокалите до Тевно езеро.

Август

След двата емоционални летни месеци, август е сравнително неплодотворен. Върнах се назад, а после поех към сърцето на Балкана.

Септември

Докато чаках есента, отскочих до Божи мост. Месецът изпратих на ръба на Света.

Октомври

Лятото отмина, а с него от язовир Широка поляна си заминаха и сезонните му обитатели, за да дойда аз.

Завърнах се в Странджа да диря есента, но не я намерих. Медитирах над облаците, кръстосвах Балкана по вертикала, докато не открих цветните гори на Тъмраш.

Ноември

Есента за малко да ме подмине. Тръгнах да я диря между сезоните.

За кой ли път се лутах из дебрите на Странджа. Открих меандрите на Велека, нещо непоказвано досега.

Посетих Бегликташ, святото място на Траките.

Декември

Първият сняг дойде изненадващо. Набързо се изтрелях към Странджа и нейните селца.

Още по-изненадващо, взе че падна и втория сняг. Подведох се, че планината ще е със снежна покривка, променливото време стопи надеждите ми. Тръгнах пеш от Сопот към най-високата старопланинска хижа Добрила. Повече няма да повторя тази грешка.

Завършвам очерка за 2009-та година с нос Емине - притегателно място и както се вижда не единствено в нашия малък рай - България.