Ще се опитам да пресъздам в няколко кадъра това тъй красиво кътче от Рила.

Продължи

Езеро Скакавица е като крехко бижу в Рилските обятия. Устремен да открия откъде минава пътечката, избрах маршрута, по който бях минал преди две години.

Продължи

Без предварителна нагласа, взех че се озовах в Ягодина. Обиколих селото няколко пъти, докато открия най-хубавата къща за гости. Двата дена преминаха със шеметна скорост и време за излежаване почти не остана. Затова, пък, пребродих повечето околни баири и насъбрах красиви спомени за много време напред.

Продължи

Обиколил съм почти цяла Рила по периферията, но в Семково не бях ходил. Каква по-добра възможност да потегля натам.

Продължи

От хижа Хайдушка Песен поехме нагоре. Облачността се беше излегнала на билото и някъде на 1200 метра височина постепенно започнахме да навлизаме в царството на мъглата.

Продължи

Смрачи се внезапно. Предупредителен гръм разтвори небесната паст и се заизлива бесен порой. Бях на сухо в колата, която се поклащаше от ураганния вятър, като малка лодка в океана. Дъждът спря и също така внезапно се проясни. В края на пътя блесна двойна дъга.

Продължи

Лятото дойде предсрочно. Навън е жега и задуха. Последните дихания на пролетта се притаяват по високите места в планините.

Продължи

Малка, спретната пътечка с две-три мостчета покрай реката.

Продължи

Най-стръмната екопътека, по която съм минавал. До водопада е едва три километра, но благодарение на стълбичките, денивелацията е 400 метра. Стига да не беше толкова задушно, разходката би била удоволствие, вместо леене на пот.

Продължи

Покрай снимките на новооткриващ се хотел имах възможност да поснимам от аероплан.

Продължи

Крайбрежието на юг от Синеморец толкова ме впечатли, че скоро след огледния преход се върнах отново. Този път си спестих дългото ходене и се съсредоточих около скалите между плажовете Липите и Листи.

Продължи

От хижа Дерменка започва пътека през резерват Стенето, която води до село Черни Осъм. Още на първото дърво, на влизане в гората, има табелка "Маршрутът е затворен". Това само още повече ме амбицира и преди изгрев вече се спусках по стръмните склонове на резервата.

Продължи

Преди да потегля, погледнах прогнозата - разкъсана облачност, точно каквато ми трябва. Когато пристигнах, в небето нямаше пукнат облак, а слънцето препичаше с пълна мощ.

Продължи

Половин час преди съмване бях на пътечката за устието на Велека. Това е най-тъмното време на нощта. Особено непрогледно е в гората, където дори упоритата лунна светлина не успява да проникне. Скоро минавах по пътеката и съм наясно с непроходимите заблатени участъци, които и по светло не могат да се заобиколят, заради гъстия храстлак. Още в началото, преди да навляза в мочурливите участъци, фенерчето угасна и трябваше да вървя по спомен. Използвах светлината от екрана на джиесема, която ми помагаше да различа калните локви, преди да нагазя в тях.

Продължи

Безкрайни поля, боядисани в различни цветове, греят върху вълнистия добруджански пейзаж.

Продължи

Гората край устието на Велека се раззеленява с ритъма на пролетта.

Продължи

Пещерата с очите, през която може да прелети малък самолет. Това съм чувал за пещера Проходна, близо до Карлуково. Отидох, видях и се убедих наживо, че е точно така.

Продължи

Дългата експозиция е като закон при снимане на морски пейзаж. С красиви скали за преден план, в минутите на вълшебната светлина, природата твори шедьоври, макар и за кратко.

Продължи

В неподходящо време и най-красивото място изглежда невзрачно. Такъв е случая със Седемте Рилски езера, където ръзтъпках снегоходките за последно, до следващата зима.

Продължи

Едва в последните дни на зимата се наканих да мина през Родопите. Положението, обаче, не беше никак зимно - голи дървета, снегът се топи, мрачно време... Планината, която винаги ме е очаровала, този път ме разочарова.

Продължи