Фотописи

България е толкова обагрена с цветове през пролетта, че за един ден можеш да пренаситиш сетивата си.

Както е нормално за гръмотевична буря, притъмня внезапно и в далечината започнаха да присвяткат мълнии.

Трудно ми е да стоя на едно място, когато пролетта се вихри навън. Запалих колата и тръгнах без цел и посока. Дори не подозирах в какво безумно изпитание щях да попадна час по-късно. Запомнете добре този хълм в средата на снимката.

Край пътя стърчат колони, като от древен каменен град. Подават се над пясъка, идеално оформени, сякаш изваяни от човешка ръка.

Нямах късмет с времето в Испания. Когато стигнах в градчето Бакио небето притъмня. В надигащата се буря слънцето озаряваше малка част от брега, докато от всички страни се лееха дъждове.

Често, на път за работа, минавам с велисипеда по крайбрежната алея. Наслаждавам се на обагрения в пролетни цветове парк и съжалявам, че не си нося фотоапарата. Преди тревите да избуят и мимолетните лилави цветчета да окапят, нарамих раницата и ето разкоша, който заснех.

След Кантабрия, пътуването ми в северна Испания продължи на запад, в съседната област Астурия.

Северното крайбрежие на Испания е перфектната дестинация за морски пейзажи. Бреговете изобилстват от разнообразни скални форми, малки островчета и безкрайни пясъчни ивици.

След като бурята се навилня и изпотроши каквото може, покрай морето се възцари ледено спокойствие.

Огромни вълни се разбиват в Бургаския мост.

Бурно януарско море, край Странджанския бряг.

Отправих се към Родопите да търся едно рядко природно съчетание - отрупана със сняг гора, по изгрев. Въпреки сложните пътни условия и студуването, изтърпях до заранта, за което бях възнаграден с този прекрасен пейзаж.

След като поставиха новата коледна украса, нетърпеливо зачаках дъжда да измие улиците на града. Когато това се случи, в краткия отрязък между нощта и деня, бях под светлините на шарените лампички, в центъра на Бургас.

В планините, в края на ноември, не е нито есен нито зима. Снегът е нашарил хълмовете, като далматинец, реките са преминали от течно в твърдо състояние, езерата са сковани в дебел лед.

Есента тази година се оказа нетипична, не такава каквато съм свикнал да я виждам. Приех това за предизвикателство и поех по дългия път към неизвестното.

Пътешествие в търсене на нещо, което го няма

Кратък фоторепортаж от бурята вилняла в Бургас на 17-ти октомври, 2011.

Толкова бях идеализирал във въображението си тази дупка, че сблъсъка с реалността ми нанесе трайни физически и психически емоции.

В сенките на мрака, мъглата тихо пълзи върху спокойното езеро. С проблясването на първите слънчеви лъчи, тя яростно се надига в опит да закрие светлината, също като вампир.

Преход, с кодово име Боровинково пиршество, от хижа Безбог до Кременските езера, с изкачване на връх Джано и нощуване под лунното небе.