За някои по-специални символи

  • 2.02.2003
Преди да започнеш да четеш тази статия, се разрови из рафтовете и потърси любимата си книга от периода 60—90 година, стига да не е книжка с цветни картинки. Сега си приготви последната книга, която си купи наскоро от пл. „Славейков“. Добре де, ако скоро не си купувал книга, изкарай някой от последните броеве на любимото ти списание или вестник. Отвори на страница 27 (ако е вестник, остани на първа страница). Сега се опитай да откриеш разликите. Не, не във външния вид, съсредоточи се върху текста, не върху думите. Не виждаш ли разликата? Пробвай още веднъж. Остави буквите намира, погледни тиретата и кавичките. Сега вече няма как да не си забелязал в какво се състоят разликите.

Едно време тирето си беше тире, а кавичките — кавички. Сега те са заменени адекватно с тиренце за пренасяне и знак за инч.

В своето „ру/ководство“ Арт. Лебедев няколко пъти застъпва темата за екранната типография. В § 62, той дава пълната таблица на символите и правилата за тяхното приложение, а в § 97 обръща специално внимание върху употребата на символите за тире, минус и тире за пренос (дефис).

Не твърдя, че всички нови печатни издания употребяват грешно тези символи, но съм убеден че в книгите преди 90та година е много по-трудно да се забележи подобна некомпетентност. По-фрапиращ е случая с вестниците и списанията — или частично се използват кавички и тирета или, за най-лесно, въобще не се използват. За телевизията (родната) и дума не може да става, там положението е трагично.

Ако още си в недоумение за какво ти говоря, ще ти дам нагледен пример.

На български, отваряща и затваряща кавички се пишат така — „АБВ“. Най-често срещаните грешни подходи са:

  • затваряща и отваряща английски кавички — “АБВ”;
  • две затварящи английски кавички — ”АБВ”;
  • и най-често срещания подход е символът за инч — "АБВ".

Това (—) е тире, това (-) не е тире, а тиренце за пренос (дефис, hyphen) или за свързване на две или повече думи.

Сигурен съм, че в момента си мислиш, колко са дребнави и безсмислени тези правила. Нали на клавиатурата няма нито дълго тире, нито отваряща и затваряща кавичка (и то по-специално долна кавичка), нито знак за минус (–), нито три последователни точки (…), знак за градус (°), запазен знак (®) и т.н. Правилно, но я си помисли само, каква трябваше да е клавиатурата на китайците или японците, ако съдържаше всички 3 000—4 000 йероглифа.

Още ли се чудиш защо е необходимо вместо тиренце да пишеш тире? А случайно да знаеш за какво служат запетайките и точките, и къде се слагат — преди или след края на думата? Ако не знаеш, сгъни си вестничето и изчезвай оттук, защото отговор няма да получиш.

Не се цупи, а отвори любимият си сайт, по възможност да е български, и да не е … (ти си знаеш). Отвори и този на CNN (нали това е най-известния новинарски сайт, от него ще се учим). Както сам виждаш в интернет няма правила за писане, камо ли на български език. Не е като да разгърнеш някой дебел том на издателство „Народна култура“ от далечната 76та година, затова ще се задоволиш с един урок от CNN. Влез малко по-навътре, отвори първата връзка под голямата квадратна картинка. Действително никъде няма да срещнеш кавички, те са заменени от знакът за инч (”).

Обяснението е просто:

  • инчът е по-компактен и прегледен в сравнение с кавичките (като говорим за пиксели и екранни резолюции), а и що годе, има лека прилика с тях;
  • не изисква комбинация от отваряща „ и затваряща “ кавичка (клавишния еквивалент ALT + 0132 и ALT + 0147), а един-единствен клавиш;
  • не всички системи са способни да поддържат специални знаци. Понякога се получават конфузни ситуации, и вместо желания символ се появява нещо неопределено, например ето това чудо — 𔄄.

С тирето се постъпва по по-деликатен начин:

  • пишат се две слети тиренца (—), което до известна степен е оправдано, защото се избягва специалната клавишна комбинация ALT + 0151 и още повече, че в HTML то трябва да изглежда така — — или така — —.
В чистия HTML (не-генерираният код), могат да бъдат изведени всички специални символи, без значение на използваната кодировка за език, т.е., текстът може да е на арабски, но кодът, който се използва за извеждане на специалните символи, при всички езици си остава един и същ. Например, с кодировка ƒ се извежда знак за функция (ƒ), без значение дали текстът е на арабски или английски.

В Dreamweaver — (Insert > Characters), се намират около 100 различни кодировки за спец. символи.

Когато HTML-ът се генерира по някакъв начин (парсва се), е възможна ситуация, в която не могат да бъдат разпознати правилно тези символи. Често ми се е случвало да видя как в някои търсачки, в резултатите от търсенето, тирето в заглавието се е превърнало в квадратче, макар, текстът да е правилно разпознат, като български. Друга ситуация, с която съм се сблъскал е невъзможността със SSI да изведа необходимият ми символ. Най-вероятно съществуват още много причини, за които дори не съм подозирал, затова спирам с некомпетентността си по този въпрос дотук.

Всички големи сайтове (медийни, корпоративни и всякакви други) имат системи за публикуване и редактиране на съдържанието, които би трябвало да включват и автоматична система за проверка на грешни думи. Каква е причината тези специални символи да не се редактират автоматично, след като такъв начин има? За да се убедиш, направи няколко опита с Типограф®, разработен от „Арт Лебедев Студио“.

В интернет, изглежда е оправдана замяната на специалните символи с такива, които са изведени (и приблизително еднакви) на клавиатурата, поради ред технически съобръжения. Но извън него, такива доводи не могат да бъдат оправдани, защото единствената причина, според мен, се дължи на мързел, незнание и нехайство.

Само си помисли колко повече щях да ти кажа, ако в началото бях започнал така — :).