Идеята на логотипа е твърде объркана.
Курсорът на мишката сочи върху връзка, която в случая е името на организацията.
Първо, курсорът на мишката по подразбиране е бял с черна рамка, а не обратното, освен ако ползвателят (който всъщност не е наясно) го смени.
Второ, съотношението на изкачащия текст и курсора е нереално, текстът е прекалено малък.
Трето, когато курсорът на мишката минава върху връзка се превръща в ръчичка (показалец).
Това все пак е лого на организация, която се занимава с ползваемост.
На пръв поглед сайтът на Лукрат е твърде скромен. Ефектно заблуждение, защото HTML кода крие множество изненади.
Виждам връзки към две таблици със стилове
<link rel="stylesheet" href="main.css" » type="text/css"> <link rel="stylesheet" href="NS_hlp.css" » type="text/css">
и се замислям:
media="screen" или media="print";
<br>.
Тогава, какъв е смисълът от стилове, щом като разстоянията след изреченията се контролират от брейкове;<td width="20">, <table cellspacing="30">;
class="small" и class="n".
Стигнах дo заключението, че за да е ползваем eдин сайт, трябва за всеки клас да се направи отделна таблица със стилове и по-възможност те да се употребяват колкото се може по-малко за сметка на брейковете и почти безнадеждните HTML атрибути за широчина на колонка.
Това е то ползваемостта, “начин на мислене, при който отправна точка за всяка дейност са хората които ще бъдат повлияни от тази дейност”. Какво щяхме да правим, ако не бяха специалистите от Лукрат?