Ползваемост на кило

  • 21.10.2002
Впечатление ми направи сайтът на първата родна лаборатория за ползваемост Лукрат. Както всички подобни сайтове, така и сайтът на Лукрат не е впечатляващ, дори е особено невпечатляващ. За разлика от светилата Нилсен и Норман, нашите юзабилисти (ако мога да ги нарека така), категорично се уповават на грешка №1 от “Top Ten Mistakes in Web Design”, като използват абсолютно ненужна фреймова структура. Подозирам, че това е заради някакви скрити цели, които нямат нищо общо с ползваемостта.

Лого на Лукрат Идеята на логотипа е твърде объркана. Курсорът на мишката сочи върху връзка, която в случая е името на организацията. Първо, курсорът на мишката по подразбиране е бял с черна рамка, а не обратното, освен ако ползвателят (който всъщност не е наясно) го смени. Второ, съотношението на изкачащия текст и курсора е нереално, текстът е прекалено малък. Трето, когато курсорът на мишката минава върху връзка се превръща в ръчичка (показалец). Това все пак е лого на организация, която се занимава с ползваемост.

На пръв поглед сайтът на Лукрат е твърде скромен. Ефектно заблуждение, защото HTML кода крие множество изненади.

Виждам връзки към две таблици със стилове

	<link rel="stylesheet" href="main.css" »
	type="text/css">
	<link rel="stylesheet" href="NS_hlp.css" »
	type="text/css">

и се замислям:

  • Какъв е ефекта от две таблици със стилове, когато и една може да свърши същата работа;
  • Ако има някаква причина таблиците със стилове да са две, защо не е посочена конкретната медия, за която са предвидени, например media="screen" или media="print";
  • Какво налага сайт с обем 2—3 страници и сравнително бедно съдържание да използва почти същия брой таблици със стилове;
  • В страницата има, грубо казано, 6 абзаца и 26 тага за брейк <br>. Тогава, какъв е смисълът от стилове, щом като разстоянията след изреченията се контролират от брейкове;
  • Уж, се използват стилове, а се наблюдават тагове със следните атрибути <td width="20">, <table cellspacing="30">;
  • Всичките класове, които се използват в сайта са точно два — class="small" и class="n".

Стигнах дo заключението, че за да е ползваем eдин сайт, трябва за всеки клас да се направи отделна таблица със стилове и по-възможност те да се употребяват колкото се може по-малко за сметка на брейковете и почти безнадеждните HTML атрибути за широчина на колонка.

Това е то ползваемостта, “начин на мислене, при който отправна точка за всяка дейност са хората които ще бъдат повлияни от тази дейност”. Какво щяхме да правим, ако не бяха специалистите от Лукрат?