Няколко думи за заглавията

• 1.12.2001

Заглавия и заглавки

Става въпрос за <TITLE> и <HEADING>. В българския език няма добра дефиниция за израза заглавие. Title ще рече име на сайта или страницата, което е уникално за съответния сайт, и се използва само един път в него. Headings (на български — заглавки) могат да се използват многократно в един документ, като се задава степента им на значимост, т.е. тяхното ниво в йерархията.

Заглавие

Започвайки отгоре надолу, първото на което попада погледът при зареждането на страницата е не графичната заставка, дори не текстът, а именно заглавието намиращо се в Titlebar-a на браузъра.

Въпреки, че не е конкретно свързано с дизайна и е трудно забележимо, то има значение за търсещите машини, като оказва най-голямо влияние при индексирането на сайта. От значение е също и за транслиращите програми, които най-напред четат заглавието на страницата, а след това останалите елементи.

Важно е, в заглавието да бъде указано не само името на сайта и темата на текущата страница, но и заглавието на раздела, към който тя принадлежи.

Спорно е, дали на първо място трябва да e името на сайта или заглавието на раздела. За по-удобно се счита първо да се пише заглавието на текущата тема, а след това името на сайта, както е, например, в MS Word:

Целта е, ако имате отворени няколко прозореца и искате да прегледате тяхното съдържание в Taskbar-а или чрез клавишите Alt + Shift, да забележите имената на текущите теми:

а не на сайта:

Едва ли ще се намери някой, който да разбере каква е разликата между тези четири прозореца, в които пише едно и също.

Заглавка

Спускайки се надолу, стигаме до тага Heading (H1—H6), отбелязващ тежестта (нивото) на заглавията, които по подразбиране в интернет браузърите са общо шест. В повечето страници, едва ли може да се забележи някаква йерархия, да не говорим за второ или още по-малко за трето ниво. Това е обяснимо, тъй като оформлението на тези тагове, по подразбиране, във визуалните браузъри е твърде неприемливо за страниците с повишени художествени изисквания. Например H1 е с удебелено начертание и с увеличен кегел.

Необходимо е да се отчете, че таговете H* имат повече логическа структура, отколкото визуална. Текстът форматиран по този начин, успешно може да бъде транслиран в друг вид документ (*.doc, *.pm6, *.pdf и др.). Както споменах по-горе, това е от съществено значение, за специализираните програми, които използват незрящите потребители в интернет. Търсещите машини, също проявяват предпочитание към тези тагове (след тага Title, естествено).

Проблемът с подразбиращото се оформление на H*, може да бъде прескочен успешно, чрез задаване на подходящи параметри с CSS. Това няма да бъде разбрано в браузъри от типа на NS 4, но със сигурност има успех при IE 4 нагоре и новите версии на останалите браузъри.

В много случаи е уместно вместо Heading, да се използват графични изображения, които биха носили повече информация във визуален аспект. Макар те да могат да се заключват в таговете H*, това често е твърде неприемливо. Единственото, което може да се направи, е те да бъдат описани с тага ALT. В този случай, ако страницата се разглежда в текстов браузър, информацията ще бъде в известна степен правилно прочетена.