Какво е това дизайн

  • 1.06.2001
Что такое дизайн“— тази статия е написана и публикувана от Влад Головач в ddd.ExMachina.ru

Аз пиша това уверен, че този текст ще бъде успешен, ако ми се отдаде да отговоря на два въпроса: (1) какво е това дизайн; (2) какво е това добър дизайн и какво трябва да прави добрия дизайн. Подбудиха ме две причини да напиша този текст: първо, на мен самия ми е интересно да изразя своя мироглед по този повод, второ, съвсем ми омръзна при разговорите с колегите внезапно да забелязвам, че говорим за различни неща.

По пътя на размислите ще ми се наложи да отговоря и на много други въпроси, които могат да бъдат достатъчно интересни, но без собствена стойност.

Тъй като аз нямам систематично дизайнерско образование, от сега моля за извинение, ако моите мисли се видят някому наивни. От друга страна, за мен те имат несъмнено достойнство, тъй като това са моите собствени мисли, които не са почерпени от другаде.

Какво е това дизайн

В речника на чуждите думи думата дизайн се превежда като художествено конструиране на предмети. Това определение не е много добро — къде например, в такава система се намира ландшафтния дизайн? Ще осъвременя формулировката:

1. Дизайнът е художествено проектиране на предмети и среда

Но и това определение е неопределено. С какво тогава дизайнерът се различава от художника? Художникът, така или иначе, също конструира художествено. Тук е необходимо по някакъв начин да отделим агънцата от козлетата, и художниците от дизайнерите.

Полезно ще бъде отначало да отговоря на въпроса дали дизайнът е изкуство.

Ще се наложи да се обърнем към историята. Ако винаги е имало художници, то дизайна, като изобретение съществува едва от столетие. Той се е появил при възникването на масовото производство. Освен това, смело можем да кажем, че дизайнът без масовото производство (т.е. без тиражиране) е просто невъзможен. Характерна черта на дизайна винаги е била или ориентацията в резултат на следващо тиражиране или (в случая на ландшафтния дизайн и дизайна на интериора) в резултат на съчетаването на готови тиражируеми комплекти. Най-добре е да представя тази закономерност в таблица.

Вид дизайн Цел Коментари
Графичен дизайн (картички с котенца, телевизия, web сайтове) Повишена естетическа привлекателност Всичко се тиражира
Комуникационен дизайн (списания, плакати, web сайтове, книги, пътни знаци) Предаване на съобщения Всичко се тиражира
Дизайн на интериора (жилище) Оформяне на пространството от стандартни компоненти Разбира се, всички дървета са различни. Но от далече разликата е незабележима
Рекламен дизайн Покачване продажбите на рекламирания продукт Всичко се тиражира
Дизайн на бази данни И тук се намериха дизайнери. Минавяй отляво, Ванка! Бий ги! Мъчи ги! Събаряй ги на земята и ги тъпчи с крака!

Какво виждаме? Изкуството предполага преднамерено избягване на тиражирането (няма два музиканта, способни да изсвирят една и съща песен по един и същи начин), докато дизайнът зависи конкретно от тиража. Потребителят купува произведение на изкуството като уникален артефакт, докато дизайна се купува за съвсем конкретна практическа полза. За описване качествата на произведенията на изкуството са пригодни само два параметъра, а именно харесва ли се — не се ли харесва, харчи ли се — не се ли харчи (безусловно тези два параметъра са несъвършени, но те, както и да е, работят). Качествата на произведенията на дизайна могат да бъдат оценени по значително повече параметри, например, рекламата може да продава, а може и да не продава. Реклама, която се харесва, но не продава, забележете, е по-лоша от реклама, която не се харесва, но продава.

По този начин е лесно да се убедим, че дизайнът не е изкуство. В действителност това е прекалено сурово заключение. Изхождайки от определението, че изкуството е процес, който не може да бъде алгоритмизиран, е логично да признаем, че процесът на създаването на дизайна също не може да бъде алгоритмизиран. Това значи, че дизайнът има нещо от изкуството. По-рано такова изкуство са наричали комерсиално, сега — приложно. Понеже в определението думата “художествено” задължително ни насочва към изкуството, тази дума спокойно можем да я изключим. И така получаваме:

2. Дизайнът е приложно изкуство за проектиране на предмети и среда

Тази формулировка е вече по-добра, но също като предната е несъвършена — в нея няма нищо за целите на дизайна. А целите са важни в случая. Следователно:

3. Дизайнът е приложно изкуство за проектиране на същностите с цел показване на тези същности и подобряване на техните качества

Ура! Ние получихме определение за дизайна. Не се ли радвате?!

Какво е това добър дизайн

Полученото определение за дизайн позволява еднозначно да определим, какво е добър дизайн (ще го формулирам в обратен ред):

1. Резултат от добрия дизайн е добре изразената същност, която изпълнява по-добре своите функции, отколкото ги е изпълнявала преди дизайна.

Най-тъжното е, че това виждане в нашата страна е разпространено съвсем слабо (изразено в цифри). Много по-популярна в световен мащаб е тезата, че дизайнът е изкуство за оформяне без значение на какво, нито за какво © Колпиков. Лошото в този мироглед, че дизайнът се принизява до нивото на несериозното изписване на кутийки (не споря, това също е дизайн, само че някак тъжен).

И тук ние достигаме до своеобразен етически (а също и маркетингов) проблем. Купувачът на дизайна иска практически подобрения. Дизайнерът се опитва вместо тези подобрения да му продаде резултата на своята собствена самореализация. Купувачът не иска тази самореализация, а в отговор на това дизайнерът му обяснява, че нищо не разбира от изкуство. Налице е явно противоречие.

Разбира се, и така може да се живее. В този случай се получава, че такъв дизайнер изобщо не е дизайнер, а художник-неудачник, който не може да се издържа със своето основно занимание и работи като дизайнер. От моя гледна точка, такава съдба не е за завиждане, аз във всеки случай не искам такава съдба. Възможно е разбира се, потомците някога да кажат “ех, какъв художник беше!”, но какво от това? Те няма да платят.

От друга страна, графичният дизайн е предназначен именно за да бъде красиво. И толкова. Проблемът е в това, че рядко се среща проект с графичен дизайн в чист вид — постоянно е необходимо едновременно да се решава задачата за комуникационния дизайн или, както по-често се случва в Русия, за рекламния дизайн. А той се различава доста от графичния дизайн, понеже поначало е ориентиран към работа с идеи и смисъл, които по-добре се предават с думи. Професионалният ужас се състои в това, че човек посветил се целият в графичния дизайн, губи възможността да възприема останалите направления (поради прекалено тясната специализация).

Аз съвсем не искам у читателя да се създаде погрешно впечатление, че не обичам изкуството. Напротив много го обичам. Именно защото го обичам, се опитвам да оградя изкуството от каквито и да било нападки, и го премахвам от категорията, където нападките по принцип са възможни.