Слънчева пролука
Някои снимки се получават без да ги търся, те ме намират. Примерът е с тази снимка, която заснех, след като вече бях тръгнал да се прибирам.
Спомних си за плажа с колчетата до Поморие и по тъмно се отправих натам. Докато се развиделяваше притичвах от едно място на друго, да не би случайно да пропусна нещо. След изгрева, докато вървях към колата, едно от колчетата грабна вниманието ми - слънцето беше под такъв ъгъл, че лъчите му преминаваха точно през дупката. Това е момент, който трае кратко, затова действах бързо. Залегнах на ниска позиция, с глава почти опряна в пясъка, фокусирах ръчно върху пънчето, така че да се получи идеалeн проблясък, нагласих градиентния филтър и натиснах спусъка.
Подозирам, че съм изпуснал много подобни кадри, откакто снимам с широкия 17-40 обектив. Големият диапозон на 24-105-цата се оказва безкрайно полезен в подобни ситуации.
При първия преглед маркирах снимката с нисък рейтинг и едва след няколко дена и обърнах внимание отново. Първото, което направих е да я изрежа, тъй като в дясно се виждат скали. Пробвах как ще стои в квадрат и всичко си дойде на място. Корекциите направих с основния панел на Lightroom.
Canon 5D, 24-105 L, ISO 100, f / 16 @ 45mm, 0.6 sec, 3-stop Reverse GND, статив.
Жесток кадър, с невероятно настроение. И приказно композиран - като по учебник... :о)
wow!!!
без думи..
Мдам, този ми е от любимите ти. Идеално илюстрира принципа: "Less is more."
Доста добре се е получило