Блог на Евгени Динев за пейзажна фотография
Можех да си остана само със съня, ако съвестта не ме беше загризала. Будилникът се развъння, навън беше още тъмно и отгоре на всичко имаше гъста мъгла. Не размишлявах дълго дали да ставам и се мушнах обратно в топлите завивки. Тук се заформи остър спор между двата съперника - мързеливеца и авантюриста. Чак, когато нъвън просветна, авантюристът взе надмощие и ме изкара от леглото.
Съвсем скоро се принесох в един друг свят - видим само за ранобудниците. Перфектното съчетание на разсейваща се мъгла и изгряващо слънце променят облика на планината до неузнаваемост. Снимах главно с дългия обектив, без статив. Всяка посока предлага интересни моменти - лъчи през дърветата, борове в мъглата, купчини със слама... Като за последен кадър, насочих фотоапарата към не дотолкова впечатляващия общ план. В крайна сметка, се получи успешна снимка, именно заради тези съчетания и неповторимата геометрия на родопския пейзаж.
Обичам кадри като този - те не се нуждаят от каквато и да е допълнителна обработка.
Evgeni, всичко хубаво, но откакто отидох по южното Черноморие започнах да ти се чудя защо издаваш тези райски кътчета? Нищо не е останало от рая, който си показал преди време.
Защо продължаваш да издаваш РАЯ. Като лош демон си.
Имаш съмишленик: http://www.evgenidinev.com/noise/reader_opinion/
Не бих казал.
Има лични неща, които не споделяш с всеки, например семейството. Къде отсядате, къде почивате?
Красотата и масова синоними ли са?
Просто не всички места трябва да бъдат упоменати. Може би се водиш от общодостъпния характер на природата, но колко общодостъпни места вече са частнодостъпни?