Обичам гората, но както вървят нещата, скоро ще я гледаме само на снимки. Свидетел съм как се погубва цял резерват. Масовата сеч не знае граници и вече е нещо нормално. Няма път в Родопите, Странджа, Стара Планина..., който да не е разоран от дърводобивни машини и тежкотоварни камиони.
По молба на Филип Вукадинов, публикувам неговата статия, която осветлява какво предстои да се случи с нашите гори.
Освен, че предизвика фурор в социалните мрежи и медиите, кадърът от бурното море зае достойно място в "Снимка на седмицата" на престижния вестник Капитал.
След като бурята се навилня и изпотроши каквото може, покрай морето се възцари ледено спокойствие.
Огромни вълни се разбиват в Бургаския мост.
Бурно януарско море, край Странджанския бряг.
Отправих се към Родопите да търся едно рядко природно съчетание - отрупана със сняг гора, по изгрев. Въпреки сложните пътни условия и студуването, изтърпях до заранта, за което бях възнаграден с този прекрасен пейзаж.
Настана време за годишния фото очерк. В компилация от снимки, ви представям 2011-та година, такава, каквато я видях през обектива.
След като поставиха новата коледна украса, нетърпеливо зачаках дъжда да измие улиците на града. Когато това се случи, в краткия отрязък между нощта и деня, бях под светлините на шарените лампички, в центъра на Бургас.
В планините, в края на ноември, не е нито есен нито зима. Снегът е нашарил хълмовете, като далматинец, реките са преминали от течно в твърдо състояние, езерата са сковани в дебел лед.
Есента тази година се оказа нетипична, не такава каквато съм свикнал да я виждам. Приех това за предизвикателство и поех по дългия път към неизвестното.
Пътешествие в търсене на нещо, което го няма
Кратък фоторепортаж от бурята вилняла в Бургас на 17-ти октомври, 2011.
Поради някои несъстоятелни коментари, които демонизират мои снимки с определението Фотошоп, се налага да дам отговор какво означава за мен пейзажната фотография и къде е границата с фотошоп.