]]>
]]>
Побитите камъни са причудливо творение на природата.
Вероятно са се формирали на дъното на древно море преди 50 милиона години, на как са се запазили досега остава загадка.
Това е само една малка част от скалния феномен. В радиус от километри могат да се забележат още подобни образования, но тук е най-голямата им концентрация.
Вероятно колоните са били изключително високи, щом и досега някои от тях достигат десет метра.
]]>
Без да губя време се насочих натам.
Всичко се промени за минути. Облаците се отдръпнаха и изгря дъга, само вятъра не стихваше.
Езикът на Баските няма подобен. Тази църква се нарича Ermita de San Juan de Gaztelugatxeko.
В посока на залеза, се случваше нещо грандиозно. Още когато слизах, огромни лъчи разрязваха океана.
Всичко за един внушителен пейзаж беше налице - впечатляващ залез, бурен океан, скалист бряг.
Оставаше ми единствено да се възхищавам на неповторимия момент.
След седмица в странстване по северното Испанско крайбрежие, отделих последния ден в разглеждане на забележителностите на Билбао. На входа на музея Гугенхайм стои 20 метрово куче от живи теменужки.
От другата страна варди страховит паяк, целия от метал.
Музеят е шедьовър на модерната архитектура.
Фотографите му се лепят като мухи, особено когато се стъмни и поръхността му се освети.
Испания е толкова разнообразна и привлекателна, че вече ми липсва.
]]>
Глухарчета подават рошави глави...
храсти и дървета се изпъстрят в синхрон...
симфония от цветове и звуци...
блаженство.
Пролетта е съвършена!
Същата скала гледана от високо. Плажовете са La Ballota и El Pandon.
Llanes (Янес). Такива странни дървета красят централните улици на всички градове, през които минах.
Пристанището на Янес, което всъщност е устие на река.
Тучна пролетна зеленина.
На заден план е планинския масив Picоs de Europa.
В това симпатично градче Luarca (Луарка) попаднах съвсем случайно.
Табелка на частен имот.
Вече бях притръпнал, че няма да случа на нормален залез. За по-малко от минута последните слънчеви лъчи се промъкнаха и осветиха в огнено червено отсрещния бряг.
Още една красива арка край плажа Portizuelo.
Естествено, наминах и сутринта. Тогава прилива е висок и въобще не можах да се добера близо до скалата.
Затова опънах дългия обектив, колкото и да не е подходящ за такъв тип снимки.
Подобие на изгрев все пак имаше, но в погрешната посока, където няма нищо интересно.
Трябваше да задоволя глада за снимки в Луарка.
Вътрешността на Астурия е заета предимно от планинска верига, част която е парк Сомиедо.
Макар и не толкова високо, към 1600 метра, горе все още има доста сняг.
Из целия парк са разпръснати такива къщурки, които се наричат Braña.
Бързо се изясни, че това са нещо като къшли.
Местен фотограф ме насочи към плажа Gairua. Според него бил най-добрия в Астурия и малцина го знаят.
Наистина е впечатляващ, но в това облачно време нямаше как да го оценя.
Не спря да вали и следващия ден. Върхът, който исках да видя в планината Picos de Europa остана скрит в облаците.
Не ми е било писано да случа на хубаво време в Астурия. С последни надежди, прекосих отново Кантабрия, на път към Страната на Баските.
Когато пристигнах, беше облачно и дъждовно, без изгледи за подобрение. Главният виновник за това са Кантабрийските планини, които се издигат успоредно на Бискайския залив. Те задържат въздушните маси от океана и са причина времето в този регион да е предимно облачно и дъждовно, подобно на Великобритания.
Бях си наумил всеки ден да съм на различно място, но стана ясно, че този график не върши работа. Налагаше се да остана в първото градче Лиенкрес два дена и да изчакам докато се проясни. В мрачно настроение се разходих до близкия Сантандер и почти насила извадих фотоапарата, колкото да запечатам този замък.
Отмина цял ден, а не спира да вали. Бях с кола под наем и имах свободата да тръгна накъдето пожелая. Редуваха се гигантски плажове, каквито дори не съм си представял, красиви поляни и хълмове, прекрасни подредени селца, само времето си оставаше все така дъждовно.
След опознавателно пътешествие по пътищата на Кантабрия, към края на деня, плътните облаци започнаха да оредяват. Крайбрежието е толкова живописно, че бях в голяма дилема къде точно да бъда по залез. От плажа Samocueva се разкрива смайващ пейзаж.
Все пак избрах да се преместя до близкия Playa de Portios, откъдето се подава чудновата арка оформена подобно на буквата П.
Тези скали изглежда са главна фотографска атракция тук, така че си имах компания.
Брегът е много висок и стръмен. Отдолу оглушително се разбиват вълни. Да сляза изглежда невъзможно, дори самоубийствено. Долових очертания на пътечка и след миг вече бях на нивото на океана. В ниското скалите изглеждат още по-страховити.
По залез започна отлива, но все още беше твърде рано океана да се отдръпне дотолкова, че да се открие пясъчната ивица. В борба с постоянните вълни и хлъзгавите камъни, това беше най-големият ми успех да се доближа до арката. В тъмното изгубих пътечката, откъдето бях слязъл, и като човека паяк, някак успях да се добера до горе.
Сутринта бях на плажа Covachos, но заради прилива и отново облачното време нищо не се получи.
Нямаше смисъл да стоя и да чакам трети ден по-добро време, затова поех на запад. Имах много маркирани точки, но спрях само на някои, като тази къща в скалите, която е служила за приют на отшелничката Santa Justa.
San Vicente беше последното градче по маршрута ми в Кантабрия, след което продължих към съседната област Астурия.
Старая се да не оставям твърде големи празни пространства, като голи стени и подове. Запълвам кадъра, така че да предизвиква интерес и продължително вглеждане в него.
По възможност снимам на дневна светлина. Технически е по-трудно, но дава добри резултати, според спецификата на стаята.
В обширни помещения си позволявам да оставя празно пространство, когато имам водещи линии, като ламината и колоните, в случая.
Винаги снимам на затворена бленда, поне f11, за детайлност в преден и заден план. Понякога нарушавам това правило, стига да има някаква идея в това.
Този тип снимки не показват пълна картина на интериора, но са добър пълнеж към него.
Показвам общия план от такъв ъгъл, че да се вижда всичко важно в стаята, без да е нужно да се прави панорама. Все пак, снимките се използват главно в списания и брошури.
Затворените помещения са особено проблемни с недобре разпределената светлина. За да не останат едни части прекалено тъмни, а други прегорели, единствения изход е да снимам по няколко експозиции.
Тези помещения е прието да се снимат само при условие, че дъската на тоалетната чиния е свалена, завесите на банята дръпнати, ролката навита...
В такава теснотия е просто невъзможно да обхвана всичко в един кадър, затова често правя по няколко вертикални кадъра за панорама.
Съвсем нормално е в банята да има огромно огледало, което обаче се оказва ужасяващ проблем, когато трябва се скрия от него.
Басейните, от всичко останало, се приближават най-много до пейзажите, заради отраженията и обемността, която създават.
Проблемът тук е, че лещите на обектива веднага се запотяват от влагата и високата температура и кърпичката трябва винаги да ми е под ръка.
При помещенията за СПА съм убеден, че без хубава девойка в кадър е излишен труд да се снима каквото и да е.
Вариациите за кадри в ресторант са толкова разнообразни, че мога цял ден да експериментирам с различни ъгли и детайли. При всички условия, общият план е наложителен.
Когато снимам ястие, то трябва добре да изпълва кадъра, като отварям дотолкова блендата, че да замъгля задния план.
Снимам на "висок ключ", така че да изглежда хигиенично.
В тъмни помещения, с неонова светлина, просто се доверявам на инстинктите си.
След всички тези ограничени пространства, навън отново се чувствам човек. Също като в пейзажа снимам преди слънцето да се е показало или след като се е скрило. Светлините на хотела светват и ето го в пълния си блясък.
На дневна светлина хотела би изглеждало съвсем плоско.
В някои случаи дневната светлина е плюс, например ако завали сняг.
Той създава съвсем различен облик.
Обикновено огромните хотелски комплекси не могат да се обхванат с един кадър, затова се качвам на аварийното стълбище на отсрещния хотел (ако има такъв) и правя панорамна снимка.
Винаги се възползвам от басейна, който отразява сградата и създава обем.
Когато снимам хотели знам, че не е само въпрос на технически умения и лично усещане. По-скоро снимките трябва да задоволят изискванията на поръчителя и най-вече да се харесат на неговите клиенти.
По молба на Филип Вукадинов, публикувам неговата статия, която осветлява какво предстои да се случи с нашите гори.
]]>Пиша ви относно един проблем, за който съществува огромна медийна тапа в момента в България. С няколко приятели се събрахме и решихме да се опитаме да помогнем за привличането на повече хора в протестите против поправките в закона за горите.
Не чета много блогове, но разбрах, че вашият е доста четим и реших да ви пиша. Така че ако се заинтересувате и решите да публикувате статията, повече хора ще разберат за текущите игрички на правителството и големя бизнес.
За да разберете колко е голяма дезинформацията - ето какъв беше протеста против промените в закона на (04.02.2012). Така беше отразен той за пред широката аудитория. А всъщност бяхме ето толкова.
В сряда (15.02.2012) се проведе протест в защита на промените в закона. На него разни кметове на общини се бяха възползвали от стари и бедни хорица, да ги наемат да протестират, без те самите да знаят за какво са там. Ето какво се е случило. И как това беше отразено от масовите медии. А това е "цирка", който са направили, явно символа им е кавалджия с двулевка на челото.
Евтино представление, но зараждащо нова мода "протестиране с автобуси", като аналог на "гласуване с автобуси". А най-тъжното е че, когато разговарях с познати от съответните курортни градчета те не знаеха, че някой ги е представлявал пред парламента. Основния им проблем в момента е, че големите хотели пускат "All inclusive" програми. Всички туристи се тъпчат там и за обикновения семеен хотел или кръчма, няма клиенти. Големия бизнес печели, а малкия продължава да беднее. Не е редно!
Ето едно сравнение на платения протест с нормалния такъв. И как всъщност броят медиите.
Уви, медийната тапа е голяма и ако не се задействаме, промените ще минат и планините ще заприличат на застроеното ни вече море :( Защо казвам това, ами монополистите са си приготвили пакет от закони, с които си улесняват трупането на пари, за сметка на малкия бизнес, нормалния човек и природата:
Анализ на промените в закона за горите - http://forthenature.org/news/2247, http://forthenature.org/news/2287.
На кратко:
Анализ на промените в закона за спорта - http://forthenature.org/news/2289, http://wwf.bg/?203432%2Fwwf-law-sport-changes
На кратко:
Ето и една хубава статия кой печели от тези промени.
В момента се борим против промените в Закона за горите, след това ще се борим и против промените в закона за спорта, но кой знае още какви лобистки промени са ни приготвили в други закони.
Всъщност ето и една статия, която зърнах преди малко - под шапката на "защита от бедствия" вече ще могат да се изсичат "до 30% от дървесината в съответния район, след предварително одобрение на принципала".
Е честито, направо да си махнем зеления цвят то знамето :(
Моля Ви, позаинтересувай се за проблема, защото е голям, а малко хора му обръщаме внимание и след 10 години, като нищо ще ни се случи това.
Извинявам се ако съм Ви обезпокоил! Целта ми е да се опитам да информирам повече хора за тези нередности, преди те да са станали необратими. Пожелавам Ви един хубав уикенд!
Филип Вукадинов
Един кадър се отличи от останалите , когато вълната сякаш захапва моста. Чак сега разбирам на каква невероятна природна стихия станах свидетел.
]]>
Прогнозата за времето обещаваше разкъсана облачност по изгрев, но вместо това небето е плътно и безцветно.
Лодките в Поморие са покрити с дебел слой лед, по който са провиснали грамадни висулки.
]]>
Условията са нечовешки -11°C, в съчетение с ураганен вятър.
Вълните безпроблемно прескачат моста и го заледяват.
Към пристанището вълните са още по-огромни, сигурно надхвърлят 5 метра.
По средата на мостика придвижването става проблемно, заради леда и силния вятър.
Разбиващите се в него вълни го тресат и създават впечатление, че могат да го отнесат като перце.
Трудно ми е да се удържа, пръстите ми са премръзнали от студ, но пък е красиво.
В това кошмарно време не видях друг човек край морето.
Цялата плажна ивица е изядена от вълните.
Бурята така и не стихва.
