Юни 2010

От хижа Хайдушка Песен поехме нагоре. Облачността се беше излегнала на билото и някъде на 1200 метра височина постепенно започнахме да навлизаме в царството на мъглата.

Смрачи се внезапно. Предупредителен гръм разтвори небесната паст и се заизлива бесен порой. Бях на сухо в колата, която се поклащаше от ураганния вятър, като малка лодка в океана. Дъждът спря и също така внезапно се проясни. В края на пътя блесна двойна дъга.

Лятото дойде предсрочно. Навън е жега и задуха. Последните дихания на пролетта се притаяват по високите места в планините.

Малка, спретната пътечка с две-три мостчета покрай реката.

Най-стръмната екопътека, по която съм минавал. До водопада е едва три километра, но благодарение на стълбичките, денивелацията е 400 метра. Стига да не беше толкова задушно, разходката би била удоволствие, вместо леене на пот.