Март 2010

Дългата експозиция е като закон при снимане на морски пейзаж. С красиви скали за преден план, в минутите на вълшебната светлина, природата твори шедьоври, макар и за кратко.

В неподходящо време и най-красивото място изглежда невзрачно. Такъв е случая със Седемте Рилски езера, където ръзтъпках снегоходките за последно, до следващата зима.

Излезе книжното издание на фотоалбума България - 200 невероятни места, в който наред с фотографите chukov, Kart, Taurus13, участвам и аз.

Едва в последните дни на зимата се наканих да мина през Родопите. Положението, обаче, не беше никак зимно - голи дървета, снегът се топи, мрачно време... Планината, която винаги ме е очаровала, този път ме разочарова.

Заглавието звучи, като име на император, но всъщност това е малък Черноморски нос. Номерацията е заради това, че се отбивам там за трети път.

Край Равда заливът така е извит, че става за снимане по залез. Заради неблагоприятната облачност, обаче, си останах със сиво море и мрачно небе.

След редизайна на блога и фотогалерията придоби съвършенно нов вид.