Януари 2010

Днес със сигурност е най-мразовития зимен ден. Термометърът показва -18ºC. Не мога да не се възползвам от това температурно изкушение. Започва да се разсъмва, когато приближавам брега. От морето се издигат пари, като от врящ котел.

Преливниците на Мандренското езеро рядко изглеждат така. Нивото се е покачило поне с метър и мощни водни маси отпътуват към морето. Изчаках до здрача, за да получа наситен цвят и обем.

Завали ли сняг, изпадам в дилема къде по-напред да разходя фотоапарата. Искам нещо гористо и хълмисто - надолу е Странджа, нагоре Балкана. По навик потеглям надолу. Първата отбивка е при водопада преди село Стоилово. Водата ври, вдига се мъгла от пръските.

На юг от Шабла, чак до Калиакра, крайбрежието предлага широк асортимент от забележителности. Като започнем от най-големия фар, разположен в най-източната точка на нашето Черноморие, преминем през петролните полета на Тюленово и отвесния бряг на Яйлата, стигаме до нос Калиакра, където са руините на едноименната крепост.