Декември 2009

Годината се изтърколи, но снимките останаха. Тук е мястото да припомня как премина тя през моя обектив.

Сравнително рядко посещавам това откъснато място. Пътят до него е толкова разбит, че малцина се осмеляват да пораздрусат колите си.

Не пожелавам никому да се изкачва пеш от Сопот до хижа Добрила. Пустият му лифт виси безжизнено, а от първа до последна станция са 1200 метра денивелация. От блъскането по баира толкова се измъчих, че ми мина желанието да се разходя по билото, където се спотайват най-високите върхове на Стара планина. Останах си с гледката към Средна гора и Родопите, които тънеха в мъгла.

Само дни след първия сняг, като бонус, падна и втория.

Шаро е сърдит. Не одобрява когато чужди елементи се навъртат около стадото му.