Ноември 2009

Маслен нос все още е неизследвана територия за мен. Когато и да отида там, все намирам нещо интересно.

Спазих заканата си и съм отново на същото място, за да посрещна изгрева, докато мъглите се стелят между нагънатия воал на Велека.

Есенцията, която е нужна за да въздействат снимките правени на открито е позната на всеки. На мен, лично, ми допада повече часът преди изгрев. Една от причините е, че спокойно мога да снимам градски забележителности, без да се притеснявам за човешко присъствие в кадрите.

Ноември е толкова променлив, че е истинско удоволствие да прекарвам повече време на открито.

Мрачен и дъждовен, типичен ноемврийски следобед в Бургас.

Кратка неделна разходка в морската градина на Бургас.

В Странджа обикновено много се върви и почти няма нищо интересно за снимане. Или трябва да е река, или някоя оцеляла гора в резерват, където може да се щракне достолепен дъб или бук.

Тази година се случи така, че по високите места падна сняг, в разгара на есента.