След дълго нощно пътуване, като в сън, от мъглата изплува ждрелото на Тъмрашка река. Там надолу съм се запътил и предусещам, че ще е интересно.
Малко по-различен поглед към Балкана.
Облаците са паднали ниско и са покрили всичко с гъста мъгла. От Бакърлъка, където в нормален ден се разкрива обширна панорама към морето, сега облачна пелена се простира до края на хоризонта.
Есента в Странджа идва мудно. Гората е пожълтяла едва-едва и като цяло не е много цветна.
Лятото отмина. С него от язовира си заминаха и сезонните му обитатели - рибари, гъбари, билкоберачи, отпускари. Местата за бивакуване са свободни, цари тишина.
Язовир Бели Искър е разположен в най-високата част на Рила. Гледката към него и връх Мусала от 2400 метровото било е смайваща, без аналог в България.