Май 2009

В Белоградчик пристигнах малко преди залез. Крепостта беше затворена. Намерих една подходяща скала, от която се открива обзорна гледка към скалите. Зачаках момента, наречен "Magic Hour", когато светлината за кратко променя облика на заобикалящия ни свят.

Колокита е най-северния от трите носа на полуостров Буджака. Започва от Райския залив (Коренята) и завършва с голям жлеб в местността Германката. До преди години беше диво живописно кътче, а сега сцена за демонстрация на строителния кич. По документи се води защитена местност, в която се забраняват ред дейности, като увреждане на скали, чупене на дървета и т.н. Резултатите са налице - една защитена местност е превърната в отбълскваща строителна площадка, а както знаем - виновни няма.

Качвал съм се на Бакърлъка през деня и на изгрев, но така и не се бях качвал вечер. А тази вечер луната изгря, когато слънцето залязва.

Май е месеца на Странджа. Зелениката (която е уникална за парка) цъфти и цялата гора грейва в лилави цветове.

Случва се да се запътим нанякъде, а да пристигнем другаде. Това другаде, благодарение на непредвидени обстоятелства, понякога е точно там, за където сме искали да се запътим.