Беглика е от онези притегателни кътчета, към което жадно са протегнали ръце мнозина. Дърводобивните компании могат да се мерят с "Американски дървосекачи". Организации, прикрити зад природозащитни дейности, организират масов фестивал. Рибари са накацали, като мухи, по безбройните кейчета. Гъбари, билкари и други подобни са се барикадирали в техните си биваци. За случайните туристи не е останало ни едно местенце...
Към Беглика жадно съм се вторачил и аз. В края на летния сезон край язовира кръстосват само тировете на дървосекачите и повечето места за бивакуване са свободни.
Обичам да преглеждам старите снимки. Ето колко спокойно и гладко като тепсия е било морето през март.
Качвам снимки по разни фото сайтове още преди да започна да снимам сериозно. Първият популярен сайт, в който публикувах снимка, вероятно беше Flickr. Преди това пусках някакви неща в моя си сайт, които снимах с един от първите цифрови фотоапарати на Сони. После ми хрумна да си направя фотогалерия, която се промени многократно и през която изтекоха много снимки. Ако не ги бях трил, досега щяха да са хиляди.
Заран, финна мъгла пълзи над езерото, остров - едно различно измерение на заобикалящата ни реалност.
Езеро Сълзата е най-високото от Седемте рилски езера. Намира се непосредствено до Езерния връх, който обичайно е окупиран от множество туристи.
Има едно местенце в Рила откъдето се открива приказна гледка към езеро Близнака. В съчетание с връх Харамията то се е превърнало в най-разпознаваемия пейзаж от Седемте рилски езера.