Освен богата на природни забележителности, водопади, езера, в обятията на Родопа са се гушнали и десетки селца с красиви параклиси и църкви.

Смолянските езера са група от три езерца.

Отбивка по пътя Смолян-Мугла води до чудна еко-пътека - Каньона на водопадите. Изкачва се нагоре в планината по реката, през прохладните смърчови гори на резерват Сосковчето.

Чудните мостове са емблематично място за централните Родопи. Опитах се да ги погледна от по-различен ъгъл, колкото и да беше трудно да избягам от до болка известните кадри с извитите сводове, отвътре и отвън.

Няма по-фотогенично място от Родопите в нашата малка родина. Всеки сезон, по свой неподражаем начин, подчертава красотата на планината. Пролетта горите са облечени в зелено, поляните са пъстър килим от цветчета, реките по-буйни и бистри отвсякога.

Мощна облачност с дъжд и гръмотевици, предвещаваха метеоролозите, и не къде да е, а точно там, накъдето се бях запътил. Това не ме разколеба - в лошо време, както е известно, стават хубави снимки.

В Белоградчик пристигнах малко преди залез. Крепостта беше затворена. Намерих една подходяща скала, от която се открива обзорна гледка към скалите. Зачаках момента, наречен "Magic Hour", когато светлината за кратко променя облика на заобикалящия ни свят.

Колокита е най-северния от трите носа на полуостров Буджака. Започва от Райския залив (Коренята) и завършва с голям жлеб в местността Германката. До преди години беше диво живописно кътче, а сега сцена за демонстрация на строителния кич. По документи се води защитена местност, в която се забраняват ред дейности, като увреждане на скали, чупене на дървета и т.н. Резултатите са налице - една защитена местност е превърната в отбълскваща строителна площадка, а както знаем - виновни няма.

Качвал съм се на Бакърлъка през деня и на изгрев, но така и не се бях качвал вечер. А тази вечер луната изгря, когато слънцето залязва.

Май е месеца на Странджа. Зелениката (която е уникална за парка) цъфти и цялата гора грейва в лилави цветове.