Път през полята
В най-горещите и неподходящи за снимане дни, наблизо все може да се намери подобна нива, прорязана с черни пътища. Водещите линии винаги предизвикват интерес, отвеждайки погледа в безкрайността.
В най-горещите и неподходящи за снимане дни, наблизо все може да се намери подобна нива, прорязана с черни пътища. Водещите линии винаги предизвикват интерес, отвеждайки погледа в безкрайността.
Някои снимки се получават без да ги търся, те ме намират. Примерът е с тази снимка, която заснех, след като вече бях тръгнал да се прибирам.
Заглеждали ли сте се рано сутрин колко много паяци опъват паяжините си из росните поляни? Приличат ми на усърдни домакини, проснали пране на простора в ярък, слънчев ден.
Без предварителна нагласа, взех че се озовах в Ягодина. Обиколих селото няколко пъти, докато открия най-хубавата къща за гости. Двата дена преминаха със шеметна скорост и време за излежаване почти не остана. Затова, пък, пребродих повечето околни баири и насъбрах красиви спомени за много време напред.
Рано сутрин е часът на мъглата. Това е времето, когато пейзажистът е някъде наоколо и стръвно, като хищник, събира утринната светлина.
Обиколил съм почти цяла Рила по периферията, но в Семково не бях ходил. Каква по-добра възможност да потегля натам.
Лавандуловите полета са толкова закътани в Бургаския край, че се изисква особен нюх да ги откриеш. Още преди години попаднах на едно такова поле и все не успявах да направя прилична снимка. Този път целенасочено отидох преди залез, с едно наум, че лавандулата може вече да е обрана.